„МОЛИТВА”
Леонид Георгиевич Губанов (1946-1983 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОЛИТВА
Звездице моя, стой, блести,
звездице – весело да греем,
звездице, спри ме, спри ме ти
да се напия и застрелям.
Как хубаво е, че сме с теб,
и че сме гърбави, добре е
пред Бога, а пред царски дреб
крила добре е да развеем.
Ще ни подкастрят, не за цар,
а за молебен с жажда вехта,
в ресниците, горяща жар,
към пазвата лети комета.
Звездице моя, стой, блести,
кометата не е заплаха,
стотици тайни да вести
от залез чак до изгрев чакат.
Ний под едно палто зовем
причастие неръкотворно,
задъхваме се в мъчен ден
от суша дълга и уморна.
Звездице моя – поглед, нрав,
любовница, щом на дръвника
от смъртната ми риза блика
колосаният й ръкав.
И все едно, и все едно,
сред ада с нерви сме опънати;
да бъде нощното вино
в дванайсет и полвина сбъднато!
Да бъдат твоите очи,
цветята ти полутъгуващи,
хазартът сляпо да ечи
да щипе щастие преструващо!
Звездице моя, стой, сияй,
подаръци в нас има още,
но ако не напишем – Рай,
от Бог не ще получим прошка.
Ударения
МОЛИТВА
Звезди́це мо́я, сто́й, блести́,
звезди́це – ве́село да гре́ем,
звезди́це, спри́ ме, спри́ ме ти́
да се напи́я и застре́лям.
Как ху́баво е, че сме с те́б,
и че сме гъ́рбави, добре́ е
пред Бо́га, а пред ца́рски дре́б
крила́ добре́ е да разве́ем.
Ште ни подка́стрят, не́ за ца́р,
а за моле́бен с жа́жда ве́хта,
в ресни́ците, горя́шта жа́р,
към па́звата лети́ коме́та.
Звезди́це мо́я, сто́й, блести́,
коме́тата не е́ запла́ха,
стоти́ци та́йни да вести́
от за́лез ча́к до и́згрев ча́кат.
Ний под едно́ палто́ зове́м
прича́стие неръкотво́рно,
задъ́хваме се в мъ́чен де́н
от су́ша дъ́лга и умо́рна.
Звезди́це мо́я – по́глед, нра́в,
любо́вница, штом на дръвни́ка
от смъ́ртната ми ри́за бли́ка
коло́саният й ръка́в.
И все́ едно́, и все́ едно́,
сред а́да с не́рви сме опъ́нати;
да бъ́де но́штното вино́
в двана́йсет и полви́на сбъ́днато!
Да бъ́дат тво́ите очи́,
цветя́та ти полутъгу́вашти,
хаза́ртът сля́по да ечи́
да шти́пе шта́стие престру́вашто!
Звезди́це мо́я, сто́й, сия́й,
пода́ръци в нас и́ма о́ште,
но ако не напи́шем – Ра́й,
от Бо́г не ште́ полу́чим про́шка.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Губанов
МОЛИТВА
Моя звезда, не тай, не тай,
Моя звезда – мы веселимся.
Моя звезда, не дай, не дай
Напиться или застрелиться.
Как хорошо, что мы вдвоем,
Как хорошо, что мы горбаты
Пред Богом, а перед царем
Как хорошо, что мы крылаты.
Нас скосят, но не за царя –
За чьи-то старые молебны,
Когда, ресницы опаля,
За пазуху летит комета.
Моя звезда, не тай, не тай,
Не будь кометой той задета
Лишь потому, что сотню тайн
Хранят закаты и рассветы.
Мы под одною кофтой ждем
Нерукотворного причастья
И задыхаемся копьем,
Когда дожди идут нечасто.
Моя звезда – моя глава,
Любовница, когда на плахе,
Я знаю смертные рубахи,
Крахмаленные рукава.
И все равно, и все равно,
Ад пережив тугими нервами,
Да здравствует твое вино,
Что льется в половине первого.
Да здравствуют твои глаза,
Твои цветы полупечальные,
Да здравствует слепой азарт
Смеяться счастью за плечами.
Моя звезда, не тай, не тай,
Мы нашумели, как гостинцы,
И если не напишем – Рай,
Нам это Богом не простится.
---------------
Руският поет Леонид Георгиевич Губанов е роден на 20 юли 1946 г. в Москва. Пише стихове от детските си години, през 1962 г. участва в кръжоците на литературното студио към районната библиотека и в литературната група към Двореца на пионерите в Москва, негови стихотворения са публикувани във в. „Пионерская правда”. Създател е на неофутуристичното самиздатско списание „Бом” и на неформалното литературното обединение СМОГ (Самое Молодое Общество Гениев „Смелость, Мысль, Образ, Глубина”). Освен в сп. „Юность”, където през 1964 г. излиза част от негова поема, Губанов е публикувал стихове само в самиздатските алманаси „Авангард”, „Чу!” и „Сфинксы” (1965 г.). Работил е като фотолаборант, пожарникар, фигурант в археологическа експедиция, пазач и носач. Умира на 8 септември 1983 г. в Москва. След смъртта му стиховете му излизат в стихосбирките „Ангел в снегу” (1994 г.), „Я сослан к Музе на галеры” (2003 г.), „Серый конь” (2006 г.), „И пригласил слова на пир” (2012 г.) и др.